Очите на тъгата са зелени;

а може би намираш в нея начин

душата си със тялото да слееш

и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,

и пак да преоткриеш красотата,

заровена във пясъка през юли,

когато беше влюбено и лятно

и дом ти бяха пясъчните кули,

а въздухът ухаеше на нея

и всеки сходен мирис те подсеща

за вятъра в косите и на кея

в онази съдбоноста първа среща.

***

Очите на тъгата ми са сини...

А твоите ги взех назаем само

да мога да започна тази рима;

да мога да отворя нова рана.