Очите на виновните не плачат
Очите на виновните не плачат,
не трябва да си позволят това,
вината е създадена от сатаната,
най-тъмната му сигурна страна.
Доброто е за ангелите горе,
дори и Бог понякога греши...
Но плаче ли, поискал ли е прошка...
По-лесно е да замълчи.
И аз мълча, и мъката си скривам,
а болката не спира да яде...
Не плача! Нека ми е криво!
Сълзите са за някое дете.
А аз пораснах, мисля, че успях...
И нямам нужда да ми кажат браво.
Което искам - се превръща в грях.
Което мисля - то е право!
Но искам... Тайно при това,
да върна истинските си приятели.
Когато се роди в очите ми сълза,
да знам, че имам рамената им!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
