Очите си изгледах
Очите си изгледах да те търся,
сред хиляди и хиляди жени.
Понякога минавах километри
и връщах се самотен пак, уви.
Наслушах се на празни обещания,
изречени в поредна нощ лудешка.
На утрото очи замъглени, ме
гледат с равнодушие, насмешка.
Сърцето си раздавах на мечтатели,
поели в неизвестното със мене.
При първа трудност ставаха предатели
и се отвръщаха със погледи студени.
Очите се изгледаха от взиране,
ръце увисваха, във нищото протегнати.
А ти до мене си била и си ме чакала,
една от хилядите пренебрегнати.
Не се заглеждат в другите очите ми.
Сърцето крепост е за чувствата ни искрени.
А неизвестното сега е светло бъдеще,
защото ние с тебе двамата сме истински.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
