RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева) RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
13 60
7.03.2019 г., 15:39

Очите стенат

772 3 15

Посвещавам на Ива, която страда от АЛС-амиотрофична латерална склероза

 

Пропуках се.

Наложи се.

Показах голата си същност.

Останах безтелесна

безтегловна

безсловесна...

Ограбена

до невъзможност.

От избор,

от решения,

от гордост

и преструвки.

Очакването е безбожно!

Присъдата все още липсва.

Да се моля ли за прошка,

милост, чувство?!?

Не съм виновна

че съм жива,

че се случва,

и че искам!

Бреговете

не побират

изпепелените терзания!

 

Кога ще ме докоснеш?!?

Търся перспектива!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Моята приятелка Ива страда от нелечимо неврологично заболяване, при което мускулите се парализират и атрофират. Тя не може да говори, да се храни, понякога трудно диша. Преди 1 година напусна Канада, семейството и синовете си и пропътува 2 денонощия в неистов дискомфорт, за да се върне у дома, за да издъхне тук, в ръцете на майка си и да бъде положена в топлината на родната земя.

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0