...
Очите ти по-сини са и от небето,
омайващи ме с необятна красота,
очите ти, по-сини са и от морето,
изпити с бистра, ручейна вода.
Очите ти са вечен огън,
изгарящи ме със пробивна острота.
Очите ти! Обичам ги! Да, мога!
Обичам ги и туй не е шега.
Притаявам дъх веднага,
щом погледнеш ме със тях така,
поглеждам те и аз тогава,
пленен от тази ручейна вода.
Очите ти по-ярки са и от звездите,
сияещи в пустото небе,
как искам аз да се удавя
в тез очи и във това сърце.
LIKADEVONEN
© Илия Деведжиев Всички права запазени