Очите ти

Очите ти, дълбоки като океана,

потъват в моите, без време.

И сини като облачна пяна

прочитат всичко в мене.

И зелени, изумрудено

блестят и търсят вечно.

И черни са като нощта,

проучват до последно.

И кафяви - топъл шоколад,

изкусно искат някаква интрига.

Ах, усещам - лъха хлад,

вързан ли си сякаш от верига.

Очите ти са тъмни или нежни.

Груби, понякога и гневни.

Игриви, може би и мътни,

ала, струва ми се, тъжни...