Очите ти
Очите ти, за щастие създадени,
изпълнени са с мъничко тъга –
сълзи да бликнат с чувства позабравени,
откъснати от твоята душа!
Вали. С дъжда следите чезнат в нищото.
А облаците слагат похлупак
над този свят, възкръснал в пепелището
на пролетта с измръзналия праг!
Недей тъгува – дълги са годините
и всеки ден е труден и суров,
а днес и утре после стават минало...
Виж, пътят ти превръща се в любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
