Ода за мерака!
Остаряхме, побеляхме,
даже не разбрахме как.
Щури и различни бяхме...
и такива сме си пак!!!
Същите сме общо взето
и ербап - сегиз - тогиз.
само дето, само дето
стъпка времето проклето
прежния ни ал - бениз.
Нявгашната наша слава
днес по нищо не личи,
но остава, но остава
да си бъде все такава
в палавите ни очи!
По градинки и площади
щъкат хубавелки млади
с крак до сливиците чак.
Ние старци белобради
покрай тия кавалкади
сучем белия мустак.
И запалва се площада
от мерака ни голям.
"Ох, на дяда, ех, на дяда!"
ала кръвното ни пада
и завършваме дотам.
Скърцат старите ни стави
като букаи ръждиви
със развети буйни гриви
на препънати коне.
Е, какво да се направи?
младостта ни изостави
но мераците ни - не.
Храниме се здравословно
мерим кръвното редовно
караме я шест за пет,
но, че спиме поотделно
даже с зъбите разделно
нещо май не е наред!!!
Отлетяха и мечтите
не разбрахме даже как,
простата ни алармира
сякаш, че и тя разбира
и напомня пак и пак
тъй ще бъде - няма как!!!
Но мерака, но мерака
само той умей да чака
трай, кротува - едва крета
докат гушнеме букета!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ганчо Пенев Всички права запазени
