29 авг. 2014 г., 21:04  

Ода за мерака!

771 0 1

                           Остаряхме, побеляхме,

                           даже не разбрахме как.

                           Щури и различни бяхме...

                           и такива сме си пак!!!

                          

                           Същите сме общо взето

                           и ербап - сегиз - тогиз.

                           само дето, само дето

                           стъпка времето проклето

                           прежния ни ал - бениз.

 

                           Нявгашната наша слава

                           днес по нищо не личи,

                           но остава, но остава

                           да си бъде все такава

                           в палавите ни очи!

 

                           По градинки и площади

                           щъкат хубавелки млади

                           с крак до сливиците чак.

                           Ние старци белобради

                           покрай тия кавалкади

                           сучем белия мустак.

 

                           И запалва се площада

                           от мерака ни голям.

                           "Ох, на дяда, ех, на дяда!"

                           ала кръвното ни пада

                           и завършваме дотам.

 

                           Скърцат старите ни стави

                           като букаи ръждиви

                           със развети буйни гриви

                           на препънати коне.

                           Е, какво да се направи?

                           младостта ни изостави

                           но мераците ни - не.     

 

                           Храниме се здравословно

                           мерим кръвното редовно

                           караме я шест за пет,

                           но, че спиме поотделно

                           даже с зъбите разделно

                           нещо май не е наред!!!

 

                           Отлетяха и мечтите

                           не разбрахме даже как,

                           простата ни алармира

                           сякаш, че и тя разбира

                           и напомня пак и пак

                           тъй ще бъде - няма как!!!

 

                           Но мерака, но мерака

                           само той умей да чака

                           трай, кротува - едва крета

                           докат гушнеме букета!?!

 

                          

 

                            

                       

 

 

 

                          

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ганчо Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...