Ода за недостъпната дива

За нея ще разкажа аз сега,

за тази недостъпна дива.

Божествено е извисила тя снага,

фиданка нежна и красива.

Със стройно тяло, поглед горд,

величие като на трон кралица.

Не я търси ти нито на билборд,

и няма я в реклама на корица.

Дори до нея да се доближиш,

стена невидима, непропусклива.

Заключила отвътре своята съдба,

за допир недостъпна горда, дива.

И както елементите на този свят,

безспорно са за битието важни.

Вода, земя и въздух, огън ги зоват,

те определят действията и куража.

А нея определят я сърце, душа,

умът, а също и красивото и тяло.

От тях извира силата и на света,

и всичко слива се в единно цяло.

Измама тежка беше любовта,

потъпкано бе женското начало.

Сама заключи се тя зад стена,

за да не вижда себе си и в огледало.

И ако някой иска я сега,

той мрежа от лъжи да не заплита.

На него тука паднала се е честта,

до дъно да изпие мъка недопита.

Горчи любов от наранената душа,

ум остър в миг като бръснач ще го пореже.

Сърце от тежък камък е готово да го смаже,

а красота телесна раните си ще покаже.

Но мине ли успешно изпитът суров,

ще види същността и цветно изтъкана.

Дори и късна тази истинска любов,

далеч отнася даже нелечими рани.

Ще се отвори мигом тежката врата,

душата светла вътре да пропусне.

Копняла дълго да получи любовта,

на дните си до края няма да я пусне.