Ода за нормалните хора
ОДА ЗА НОРМАЛНИТЕ ХОРА
Нямат нормалните страх от Потоп.
Нито – проблеми ги спират.
Баят им ходжи… Опява ги поп…
Все, към върха, галопират!
С нерви-стомана и трезва глава,
кой ли в кошмари се мята?
Те са нормални… Какво от това?
Луди – да гният в Земята…
Сити стомаси превиват – от смях.
Стрелят по влюбени птици.
Даже клошаря осъждат за грях.
Смет – как превръщал в жълтици!
Супер-нормални! Дали като мен
срещат Зората – със книга?
В златен кафез дреме техният ден.
Взор към небето не вдигат…
Други да страдат, че някой си – Лош,
Свестен, за нищо, затрива...
Гадост! Но все пак – проклетият нож
чужда кръв нейде пролива…
Чужда ли – казах? Простете ми пак!
В огън гори ми езика…
Педя-Земя… Шепа-хорица…
Как?!
Кой – този Ад предизвика?
Луди, тежко ни! Пак наше било
черното, пъклено дело…
Верни слуги на извечното Зло!
Съскат, нормалните, смело.
Няма закони за тях, нито власт.
А сме деца... на Европа.
Жалко, за лудите! Вием – без глас.
Ще ни спаси ли Потопа?
Вярно, лъжа ли е? Бог питам аз.
Чакам… Поне телеграма.
Само нормалните имат компас.
Избор – за лудите – няма!
Павлина СТАМЕНОВА
14.11.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
