Офицерите (Гурбет)
"Сегодня мой друг защищаеть мне спину.
И значить нам шансъй равни..."
На Випуск "Българо-Съветска Дружба" 1984 г.
ВНВМУ "Никола Йонков Вапцаров"
Офицерите...
Ние!
Не се даваме лесно.
Сърцата ни трескаво бият.
Все сами, все на път
през морета, гори и стихии.
Не продаваме бащина стряха.
Съща сме сприя,
ако някой връз нея
ръце си оцапани мие.
Не сме вкъщи, за своите
винаги лесни.
Животът на близките ни
далеч не е песен.
Полудяваме рано.
Бързо косите белеят.
И сме нервни и бесни,
но чувствата ни не креят.
Тук, Приятел, не значи:
на софрата - лакти подпрени.
Тук, Приятел, най-значи
да си Редом! До мене!
Да обичаме... можем!
Жена и дечица. И вино.
А Животът тревожен
и мъжки - краде ни години...
Офицерите.
Ние!!!
ОЗ Капитан-лейтенант Дончев
28 Декември 2002, Ломбо Есте
NB. Оказа се, че и тук съм откраднал. Никак не ми се иска да си признавам, но няма как да е иначе след многото прочетено и голяма част научено наизуст... Тук заигравката е със стихa на Миряна "Горделивите", който започва с "Горделивите, ние".
Как хубаво е паснала чуждата строфа, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
ПОздрави!
