Jul 3, 2007, 9:47 AM

Офицерите (Гурбет)

  Poetry
2.4K 0 8


"Сегодня мой друг защищаеть мне спину.
И значить нам шансъй равни..."

На Випуск "Българо-Съветска Дружба" 1984 г.
ВНВМУ "Никола Йонков Вапцаров"

Офицерите...
Ние!

Не се даваме лесно.
Сърцата ни трескаво бият.
Все сами, все на път 
през морета, гори и стихии.

Не продаваме бащина стряха.
Съща сме сприя,
ако някой връз нея
ръце си оцапани мие.

Не сме вкъщи, за своите
винаги лесни.
Животът на близките ни 
далеч не е песен.

Полудяваме рано.
Бързо косите белеят.
И сме нервни и бесни,
но чувствата ни не креят.

Тук, Приятел, не значи: 
на софрата - лакти подпрени.
Тук, Приятел, най-значи
да си Редом! До мене!

Да обичаме... можем!
Жена и дечица. И вино.
А Животът тревожен 
и мъжки - краде ни години...

Офицерите.
Ние!!!

ОЗ Капитан-лейтенант Дончев
28 Декември 2002, Ломбо Есте

NB. Оказа се, че и тук съм откраднал. Никак не ми се иска да си признавам, но няма как да е иначе след многото прочетено и голяма част научено наизуст... Тук заигравката е със стихa на Миряна "Горделивите", който започва с "Горделивите, ние".
Как хубаво е паснала чуждата строфа, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • А Животът тревожен
    и мъжки - краде ни години...

    върнах се в годините назад. почувствах необходимост от този стих.
    благодаря!
  • Добър стих! А мотото на Висоцки?
  • Тук, Приятел, не значи
    на - софрата - лакти подпрени.
    Тук, Приятел, най-значи
    да си Редом! До мене!

    Много добре казано ПОздрави!
  • Ха-ха,неволно е откраднатото,май на всеки се случва,но ти поне си признаваш
    Поздрав!
  • Вярно е не се даваме лесно.
    Привет от с.р.Христова.
    Браво за стиха!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...