Офисна поезия
Във снежнобяла риза; всеки поглед ослепява;
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица,
и работата щеше да спори и да тече,
ако не беше таз комбинация банална -
светкавична и ясна мисъл
и бавно, тромаво ПеЦе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчето отАндалусия Всички права запазени
