Във снежнобяла риза; всеки поглед ослепява;
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица,
и работата щеше да спори и да тече,
ако не беше таз комбинация банална -
светкавична и ясна мисъл
и бавно, тромаво ПеЦе!
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
