15.10.2011 г., 9:40

Огледай се наоколо, Родино

906 1 2

Къде си, майчице любима,

защо забрави своите деца,

защо прогони ги в чужбина,

да се скитат гладни, без пара?

 

Защо накара ги да страдат,

защо изгуби вярата им ти,

защо тъй малко ти за тях направи,

отне им щастието ти дори.

 

Прогони много млади хора,

остана ти, Родино, без деца,

кому е нужно толкоз мъка,

страдания и... нищета.

 

Огледай се наоколо, Родино -

няма веч усмихнати лица,

направи така - да няма сълзи,

а хора ведри и с добри сърца.

 

И тогава ти, Родино мила,

ще бъдеш необятен земен рай,

с красиви хора и градини,

с цъфтящи рози - като че през май.

 

Тогава твоите деца забравени

ще се завърнат от далечния гурбет,

във свойте домове оставени 

при родна майка и деца безчет.

 

Българийо, Родино мила,

помисли за бъдещето ти,

помисли за своите деца пораснали,

за бедните, сираците и старците дори.

 

За да те има още в този свят,

за да те има, както и преди,

направи така, Българийо,

щастливите да бъдат повече от преди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И тогава ти, Родино мила,
    ще бъдеш необятен земен рай..."

    Този стих е една илюзия, която няма как да стане...А за това ,че родината е прогонила хората може да се поспори. Иначе браво от мен за идеята и изпълнението. Със сигурност и тези, които се чувстват прогонени също биха го харесали.
  • Родината сме всички ние.
    Ако всички заедно не си помогнем...няма кой

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...