Огледай се наоколо, Родино
Къде си, майчице любима,
защо забрави своите деца,
защо прогони ги в чужбина,
да се скитат гладни, без пара?
Защо накара ги да страдат,
защо изгуби вярата им ти,
защо тъй малко ти за тях направи,
отне им щастието ти дори.
Прогони много млади хора,
остана ти, Родино, без деца,
кому е нужно толкоз мъка,
страдания и... нищета.
Огледай се наоколо, Родино -
няма веч усмихнати лица,
направи така - да няма сълзи,
а хора ведри и с добри сърца.
И тогава ти, Родино мила,
ще бъдеш необятен земен рай,
с красиви хора и градини,
с цъфтящи рози - като че през май.
Тогава твоите деца забравени
ще се завърнат от далечния гурбет,
във свойте домове оставени
при родна майка и деца безчет.
Българийо, Родино мила,
помисли за бъдещето ти,
помисли за своите деца пораснали,
за бедните, сираците и старците дори.
За да те има още в този свят,
за да те има, както и преди,
направи така, Българийо,
щастливите да бъдат повече от преди!
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
