27.02.2020 г., 10:16

Огледално

1.1K 2 14

Кой дръзна да смути огледалото 

и да избълва куп глупости срещу него?!

Не разбрахте ли, че проблемът е в Аз-а ви, 

барабар с покритието, че и размера му!

 

Не разбрахте ли, че когато се пъчите 

огледалото го присвива стомаха?!

И потъва от срам в ефектите ви,

и си гълта езика от страх?

 

Не разбрахте ли, че самочувствието ви,

надградено над тънката слюда 

се крепи на върха на бюста ви 

и в етикета на новата блуза...

 

И как пък малко не проумяхте, 

че визията ви на ниска топка 

не е илюзия от равните токчета, 

а от опасния дефицит на мозък?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да се стресне от теб? Не мисля. Пак удряш на камък 😁
    Той моят хумор малко на кестерме излиза, ама нейсе. Забава да има. Радвам ти се, Марко 🤩
  • ...и си гълта езика от страх?
    Yes! Поне едно нещо да го е страх от мен !
    Поздрави за ( този път няма да кажа нестандартно) " инаковидното" разбиране на нещата.
    Много ми допадат творбите ти, защото не може да се поставят в шаблон.
    Много са различни и нестандартни. Бих ги нарекъл - уникални .
  • Много сарказъм.А може би и огледалото е виновно.Особено ако е криво.
  • И малко суета не е излишна. Толкова, колкото да не причини късогледство
  • Огледалото е враг на вижданото в себе си.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...