Dendu89 (Деница Гарелова)
701 9691
4.02.2021 г., 21:23 ч.  

Огледално 

  Поезия
480 8 9

Умирам и се раждам в късче хаос,

но мога самотата да подреждам

на спомени от много дълъг валс

и хиляди изтъркани надежди.

Кафе, цигари, филми и фурми,

и срички до звездите и обратно,

от “Заедно” до “ Толкова сами”

сърцето ми е общото ни кратно.

Изстивам и изгарям в къс небе

надничащо от ирис ураганен.

Преди да тръгнеш, по-различно бе 

и слънцето изгряваше ми в дланите.

Лекувам, боледувам в две очи

пред смръщено и тясно огледало,

което най-нахално ми мълчи,

когато те обиквам отначало.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??