Огледално
Умирам и се раждам в късче хаос,
но мога самотата да подреждам
на спомени от много дълъг валс
и хиляди изтъркани надежди.
Кафе, цигари, филми и фурми,
и срички до звездите и обратно,
от “Заедно” до “ Толкова сами”
сърцето ми е общото ни кратно.
Изстивам и изгарям в къс небе
надничащо от ирис ураганен.
Преди да тръгнеш, по-различно бе
и слънцето изгряваше ми в дланите.
Лекувам, боледувам в две очи
пред смръщено и тясно огледало,
което най-нахално ми мълчи,
когато те обиквам отначало.
© Деница Гарелова All rights reserved.
