Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
21.07.2007 г., 13:28

Огледално

864 0 12

 

От огледалото уплашено ме гледа
едно момиче със говорещи очи,
до вчера се усмихваше уверено,
а днес трепери и мълчи...


Поглеждам в нея - тишина!
И само болката в кафявите очи
крещи недоизказана вина.

Поглеждам я, и пак, и пак мълчи.


Ще се обърна, време е за бягство-
виновна съм за тази тишина!

Едно момиче плаче в огледалото,

и ме прогаря нейната сълза...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0