От огледалото уплашено ме гледа
едно момиче със говорещи очи,
до вчера се усмихваше уверено,
а днес трепери и мълчи...
Поглеждам в нея - тишина!
И само болката в кафявите очи
крещи недоизказана вина.
Поглеждам я, и пак, и пак мълчи.
Ще се обърна, време е за бягство-
виновна съм за тази тишина!
Едно момиче плаче в огледалото,
и ме прогаря нейната сълза...
© Яна Вълчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
