ИветБоянова (Ивет Боянова)
22 21
19.03.2022 г., 19:07 ч.  

Огледало 

  Поезия
327 5 4

Измислих те до болка съвършен.

Изградих образа ти в огледало.

Очите ти да търсят само мен,

сърцето ти за мен да е изцяло.

 

И някак си почувствах се добре.

Изградих образа ти в огледало,

безкраен да е като синьото море 

без да има край или начало.

 

Запазих само външния ти вид.

Изградих образа ти в огледало.

Получи се перфектен индивид

и за миг сякаш времето бе спряло.

 

Обичах те и беше ми любим.

Изградих образа ти в огледало

да бъде силен, непоколебим,

но със сърце за мен копняло.

 

Една измислица си, знам това.

Изградих образа ти в огледало,

Напук на лъжовните слова,

напук на всичко изсивяло.

 

А ти прошепна: “Аз не съществувам” ,

но всяка вечер отначало

измислям те и те рисувам,

изграждам образа ти в огледало.

© Ивет Боянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??