Огледало
Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре.
Изградих образа ти в огледало,
безкраен да е като синьото море
без да има край или начало.
Запазих само външния ти вид.
Изградих образа ти в огледало.
Получи се перфектен индивид
и за миг сякаш времето бе спряло.
Обичах те и беше ми любим.
Изградих образа ти в огледало
да бъде силен, непоколебим,
но със сърце за мен копняло.
Една измислица си, знам това.
Изградих образа ти в огледало,
Напук на лъжовните слова,
напук на всичко изсивяло.
А ти прошепна: “Аз не съществувам” ,
но всяка вечер отначало
измислям те и те рисувам,
изграждам образа ти в огледало.
© Ивет Боянова All rights reserved.
