Огледало

9.03.2005 г., 15:25 ч.

Поезия

1041 0 0

( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
че той и образът в огледалото са една и съща личност)

О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи,
пред стъклената плоскост от гримирани лъжи.

Повече не искам голото ми тяло,
да се взира нелепо в стъкленото огледало.

Истината в него търся, но не я намирам.
Неволята си викам, но тя не отговаря.
Когато грешките повтарям, но не ме поправя.

От никого ни звук, ни стон.
А аз се пуля в захлас,
в разтопения пясък, примесен с кварц.

Звучи нелепо и някак неуместно,
имайки предвид колко му е лесно.

Какво от мене иска - нищо.
И нищо, от него получавам.
Когато сме си насаме с него,
направо почвам да се оттегчавам.

И общо взето, така ще си остане.
С Човекът в стъкленото огледало,
ще бъдем двама - Аз и мойто тяло.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.