9.03.2005 г., 15:25

Огледало

1.4K 0 0
                                 ( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
                                 че той и образът в огледалото са една и съща личност)


О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи,
пред стъклената плоскост от гримирани лъжи.

Повече не искам голото ми тяло,
да се взира нелепо в стъкленото огледало.

Истината в него търся, но не я намирам.
Неволята си викам, но тя не отговаря.
Когато грешките повтарям, но не ме поправя.

От никого ни звук, ни стон.
А аз се пуля в захлас,
в разтопения пясък, примесен с кварц.

Звучи нелепо и някак неуместно,
имайки предвид колко му е лесно.

Какво от мене иска - нищо.
И нищо, от него получавам.
Когато сме си насаме с него,
направо почвам да се оттегчавам.

И общо взето, така ще си остане.
С Човекът в стъкленото огледало,
ще бъдем двама - Аз и мойто тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Арсова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...