9 мар. 2005 г., 15:25

Огледало

1.4K 0 0
                                 ( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
                                 че той и образът в огледалото са една и съща личност)


О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи,
пред стъклената плоскост от гримирани лъжи.

Повече не искам голото ми тяло,
да се взира нелепо в стъкленото огледало.

Истината в него търся, но не я намирам.
Неволята си викам, но тя не отговаря.
Когато грешките повтарям, но не ме поправя.

От никого ни звук, ни стон.
А аз се пуля в захлас,
в разтопения пясък, примесен с кварц.

Звучи нелепо и някак неуместно,
имайки предвид колко му е лесно.

Какво от мене иска - нищо.
И нищо, от него получавам.
Когато сме си насаме с него,
направо почвам да се оттегчавам.

И общо взето, така ще си остане.
С Човекът в стъкленото огледало,
ще бъдем двама - Аз и мойто тяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...