Огледало

veil (Далия)
15 27

25.08.2013 г., 18:23 ч.

Поезия » Любовна

587 0 0

Мили... който и да си,

усещам нежността ти от хиляди километри.

А дали не са това просто поредните красиви слова?

Как успя да видиш в мен нещо, което го е нямало?

Нещо празно, изостанало...

И без да ти напомням, знаеш,

че надежда за глупостта ни няма.

Недей...

Мъката ти ще отмине,

времето ще я отмие.

Колко години трябва да превъртя, и колко звезди отново на небосвода да кача,

за да не те нараня?

Моля те...

Не се възползвай от неспособността

ми да казвам "Не",

аз може да остана сама, но ти ще

потънеш на дъното в дълбокото синьо море.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.