13.08.2008 г., 21:22

Огледало, Огледало...

1.4K 0 3

Огледало, Огледало, я кажи

красивата илюзия къде изчезна?

Сега си празно, нищо не виждам.

Освен странния ми тъжен образ...

Огледало, Огледало - потърси.

Потърси това, което загуби.

Без да се опитваш да ме мамиш

с някакви сънища, съвсем други.

Защото аз помня какво е било.

От малкото добро до нещастното зло.


 

Огледало, Огледало - погледни.

Погледни очите ми пресъхнали.

В теб дълбоко, дълбоко потънали.

Чакащи филмът да започне наново,

да е все така неповторим...

Огледало, Огледало -

към теб протягам аз ръка.

Приеми ме, приеми...

Но, но - какво е това!

Та ти се предаде!

Без битка пропадна...

И се счупи. Строши се!!!

На хиляди малки парченца

повали се върху мен.

И бялата ми рокля мигом покри

с бодливите си малки кристали...


 

 

Но болка не чувствам, нито кръв

покрива моето тяло.

Ах, огледало, огледало...

Изобщо - още ли съм жива?

Бягам, бягам без посока...

Дано сън да е това.

Сън без сянка - странна лъжа.

Нека се събудя, нека живея!

Та аз съм още малко дете...


 

Изморих се, нямам сили вече.

Падам на земята и виждам

райска река пред мен.

Огледало, Огледало, божествена е тя!


 

Жажда неописуема ме обзема.

Потапям ръцете си, а тази река

сякаш знае за моята мъка,

ала пита ме: „Ти защо си сама?”

А аз - затварям очи... заспивам.

Огледало, лека нощ! Дано се върна

там, където бях щастлива, и знай -

тогава всичко ще ти е простено...


 

... А защо летя, защо не спирам.

Какво... да не би да съм птица?!

Или отново и отново сънувам?

Отварям очи - виждам реката,

изпълнена със сила, с живот.

Понасяща нежния си шепот.

И до нея, безжизнено лежи

едно момиче, една сълзица.

Но - това, това съм аз!!!

Цялата обляна в кръв.

И нито следа от красивата ми

бяла рокля на кристали...

 

 


... Да... истина е! Аз съм мъртва.

Може би така е по-добре...

Сега летя към рая.

А там няма болка, нито мъка.

Просто ще съм малък ангел.

Огледало, Огледало, дано си там.

Дано отново ние да се срещнем.

Само ти си ми сега приятел...

Огледало - обещай ми, обещай,

че пак ще гледам онзи филм,

а той ще бъде сладка вечност!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шепот Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В огледалото притихнало,слънце нека се прокрадне,
    и тъга ,и мъка в мигом от душата ти да падне...
    Вятър да подуха, дъжд целебен пак да прероси
    и дъгата пъстра, радост да вплете в твоите очи....
  • Прекрасно, прекрасно, прекрасно! Браво!!
  • Шушиии! Вече си изказах мнениято,
    Ке се повторя пак! Прексен автое си и не спирай да пишеш мила, не спирай! дори цялата да си в кръв...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...