dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
1.07.2011 г., 1:28 ч.

Огледало за обратно виждане 

  Поезия » Друга
1696 0 25

 

 

Нощем говоря насън със прибоя във мене.

Слушам му тънката песен и куцо пригласям.

Решат морето акордите, синьо-зелени.

Хвърлям в далекото поглед, по-сръчен от ласо.


Хвърлям и чакам. Ронлив, хоризонтът напира.

Вие следа като участ, трепери да види

как самота и човек във едно се събират.

Зрели, големи и тежки прегръща ги мида.


Глухо се люшкат в черупката, палуба крехка.

И ги оттласква  брегът, и ги връща безкраят.

И водораслите спомена вплитат във ехо,

звъннало кротко в нозете им. Семки от Рая,


пясъчна слюда и пухче от гларуси сиви -

стигат ти мирис на щастие в теб да начене,

стигат да чуеш прибоя над морската грива.

Нощем ела и послушай ме.

                                                           Риба съм денем.

 


© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??