2.05.2020 г., 14:10

Огледалото

1.1K 0 0

Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.

 

Просветна на слънцето отломка дребна,
и заби се, нарани Света за миг.
Враждебна бе, и неподготвен го издебна,
скрои му трик - истински камшик.

 

Самолюбието бързо Му се срина,
замърмори недоволно и дори заплака той.
Неумело закуцука с шина
и сега се пита виновен за всичко е кой...

 

Безброй въпроси изведнъж се родиха,
а хората тръпки страх ги побиха.
Май в огледалото трябва пак да погледнат
и наново, истински да прогледнат...

 

ЗримА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...