Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна,
и заби се, нарани Света за миг.
Враждебна бе, и неподготвен го издебна,
скрои му трик - истински камшик.
Самолюбието бързо Му се срина,
замърмори недоволно и дори заплака той.
Неумело закуцука с шина
и сега се пита виновен за всичко е кой... ...