Огледалото на моята душа
Влизам в затъмнена стая,
в която я няма светлината.
Чувам шум и се опитвам
да видя нещо в тъмнината.
Вглеждам се и виждам,
едно малко момиче.
Очите й са пълни с тъга,
а душата й е самотна.
Опитвам се да се приближа,
да помогна, да подам ръка,
но колкото и да се опитвам,
тя сякаш не ще това.
"Защо не искаш да ти помогна?
Защо бягаш от мен сега?
Нима сама ще се оправиш?
Позволи да дойда да те успокоя"
Но тя отдалечава се повече от мен,
не иска помощта ми,
а бяга,
сякаш нещо я държи във плен.
Изведнъж в затъмнената стая
слънцето успява да освети,
отново вглеждам се във нея,
а тя ми казва: "това си ти!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дребосъчето Всички права запазени
