Въпросите увисват и се размножават
на халост – отговорите им знам.
Издайнически ноздрите се разширяват
във тиха ярост,неприязън ,срам.
А ноктите забиват се и правят рани,
не ме боли,поне да мога
следата ти да заличa от мойте длани.
Поне гневът да превъзмогна.
Опитвам в оглегледалото да се позная,
а отражението - мраморно мълчи.
С напипване опитвам да се разпозная,
но чужди са ми всичките черти.
Парфюм нахален и след проветрение витае,
отворих прозорец,последна врата.
Попитах огледалото - мълчи, и то не знае -
как се проветрява затворена душа?
© Екатерина Банска Всички права запазени