Огнен змей
Огромна сянка покри равнината,
пламъци избълваха небесата,
златисти криле въздуха порят,
ниско дърветата огъват.
Огнен змей лети над хоризонта,
черен вихър бушува му в гръдта,
вдъхни от неговата злоба,
това е твоята прокоба.
Огънят му навред изпепелява,
опашката му вбесено бичува,
ноктите дерат плътта с жестокост,
зъбите хапят с безпощадност.
Болезнена смърт покоси живите,
тишина настани се сред мъртвите,
някой иска подкрепа в последен зов,
трупове въргалят се във дълбок ров.
Запалени къщи горят,
обгорени хора димят,
заклани животни лежат,
потрошени клони хвърчат.
Безсмъртен демон спуска се над вас,
пламти огън от неговата паст.
Изкормени твари ръфа брутално,
ще ви лиши от болката моментално.
Кипи езеро бурно,
тела блъскат се шумно,
побъркани човеци бягат,
яростно челюсти се затварят.
Огнен змей лети над хоризонта,
във кръв той е потопил земята.
Проблясва поглед свиреп,
хищна птица идва към теб!
януари 2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виталий Георгиев Всички права запазени
То на тия нищо му! 
