Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.

Как искам страстта, за която разказвам
с въздишка едничка душата да стопля,
да блика блаженство на мощни талази,
смехът да измие горчивите вопли.

Как искам гласът ми до теб да достигне,
магьоснико мъдър, всесилен, любими!
И нощем- туптящ, да не смееш да мигнеш,
молби да отправяш: Дано да премине!

Как искам отчаян от треска любовна
на края вселенски да стигнеш до мене
и двама, съблекли задръжки лъжовни,
в едно да се слеем, отвъд всяко време...