May 16, 2024, 5:14 PM

Огнена поезия

605 1 0

Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.

 

Как искам страстта, за която разказвам
с въздишка едничка душата да стопля,
да блика блаженство на мощни талази,
смехът да измие горчивите вопли.

 

Как искам гласът ми до теб да достигне,
магьоснико мъдър, всесилен, любими!
И нощем- туптящ, да не смееш да мигнеш,
молби да отправяш: Дано да премине!

 

Как искам отчаян от треска любовна
на края вселенски да стигнеш до мене
и двама, съблекли задръжки лъжовни,
в едно да се слеем, отвъд всяко време...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...