Огнена Заря


Преди година или две, в река
от мисли за живота и смъртта,
погубих своята душа.
Оставяйки се на желанието,
бавно пропадах със секунди.
Можех да направя крачка, но
не и две, след втората винаги
следваше трета.
Изкушавах се и страдах, но
пак жадувах за щастието си!
Криех истината, губих реалността,
така или иначе всичко излиза наяве.
Разкъсваха ме на парчета, мачкаха
ме като поредното животно.
Опитвах се да се изправя, но се
изразявах с земята.
Бях погубен, но не и загубен.
Нямах сили да продължа, а
може би трябваше да ги пестя,
след едното следва друго...
неочакван кръговрат.
Не дъжд от звезди, огнена заря!