7.11.2005 г., 22:57  

Огнище

1.4K 0 4

О Г Н И Щ Е    Б Е З    И С К Р А

Къде си ти, във този свят огромен?
Аз срещнах те, но вихър луд ни разпиля.
Не мога да посрещна твоя поглед
и да докосна с нежност твоята ръка.

Душите ни се търсят, зная.
Аз тебе гоня - мене чакаш ти.
И в таз безцелна надпревара
минават дните ни, а ние сме сами.

В безумен танц Съдбата ни завихри.
Една е стъпката ти с мен,а две - си сам.
Разкъсват се във него страсти, мисли...
Копнежът ни един за друг единствено е цял.

Аз искам да ти дам от моят огън.
А ти ми дай от твойта топлина.
Животът ни - огнище без искра е,
когато ти си сам, а аз сама.


10.12.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Драгова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...