7 nov 2005, 22:57  

Огнище

  Poesía
1.4K 0 4

О Г Н И Щ Е    Б Е З    И С К Р А

Къде си ти, във този свят огромен?
Аз срещнах те, но вихър луд ни разпиля.
Не мога да посрещна твоя поглед
и да докосна с нежност твоята ръка.

Душите ни се търсят, зная.
Аз тебе гоня - мене чакаш ти.
И в таз безцелна надпревара
минават дните ни, а ние сме сами.

В безумен танц Съдбата ни завихри.
Една е стъпката ти с мен,а две - си сам.
Разкъсват се във него страсти, мисли...
Копнежът ни един за друг единствено е цял.

Аз искам да ти дам от моят огън.
А ти ми дай от твойта топлина.
Животът ни - огнище без искра е,
когато ти си сам, а аз сама.


10.12.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Драгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...