Огнището
Не го оставяй да изгасне тихо,
огнището подклаждай от жарта.
Бледнеят спомените със годините,
но от желанията пламва любовта.
Със сетната си болка ме поискай!
Дори в съня си мястото за мен пази!
През всички времена във мене виждай
желаните съцветия намирай в моите очи.
По мен рисувай обич накипяла
с цъфтежите на жарките жита...
Със обичта, като водата, и като хляба
да те нахраня, с ласките си да те напоя.
Огньовете в очите си събрала,
с копнежите на парещи лета,
със погледа си да те прилаская,
а сетне в теб с любов да избуя.
Поискай ме! Аз искам да съм само твоя!
В съня си потърси я, тайната врата...
Не чукай, влез, бъди със мен докрая!
Огнището разпалвай от жарта!
огнището подклаждай от жарта.
Бледнеят спомените със годините,
но от желанията пламва любовта.
Със сетната си болка ме поискай!
Дори в съня си мястото за мен пази!
През всички времена във мене виждай
желаните съцветия намирай в моите очи.
По мен рисувай обич накипяла
с цъфтежите на жарките жита...
Със обичта, като водата, и като хляба
да те нахраня, с ласките си да те напоя.
Огньовете в очите си събрала,
с копнежите на парещи лета,
със погледа си да те прилаская,
а сетне в теб с любов да избуя.
Поискай ме! Аз искам да съм само твоя!
В съня си потърси я, тайната врата...
Не чукай, влез, бъди със мен докрая!
Огнището разпалвай от жарта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
