27 abr 2007, 22:05

Огнището

  Poesía
877 0 13
Не го оставяй да изгасне тихо,
огнището подклаждай от жарта.
Бледнеят спомените със годините,
но от желанията пламва любовта.

Със сетната си болка ме поискай!
Дори в съня си мястото за мен пази!
През всички  времена във мене виждай
желаните съцветия намирай в моите очи.

По мен рисувай обич накипяла
с цъфтежите на жарките жита...
Със обичта, като водата, и като хляба
да те нахраня, с ласките си да те напоя.

Огньовете в очите си събрала,
с копнежите на парещи лета,
със погледа си да те прилаская,
а сетне в теб с любов да избуя.

Поискай ме! Аз искам да съм само твоя!
В съня си потърси я, тайната врата...
Не чукай, влез, бъди със мен докрая!
Огнището разпалвай от жарта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...