27 abr 2007, 22:05

Огнището

  Poesía
878 0 13
Не го оставяй да изгасне тихо,
огнището подклаждай от жарта.
Бледнеят спомените със годините,
но от желанията пламва любовта.

Със сетната си болка ме поискай!
Дори в съня си мястото за мен пази!
През всички  времена във мене виждай
желаните съцветия намирай в моите очи.

По мен рисувай обич накипяла
с цъфтежите на жарките жита...
Със обичта, като водата, и като хляба
да те нахраня, с ласките си да те напоя.

Огньовете в очите си събрала,
с копнежите на парещи лета,
със погледа си да те прилаская,
а сетне в теб с любов да избуя.

Поискай ме! Аз искам да съм само твоя!
В съня си потърси я, тайната врата...
Не чукай, влез, бъди със мен докрая!
Огнището разпалвай от жарта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....