Огниво
От съчките на нежните си пръсти
издигай във мечтите мои клада
и нека лумнат пламъчните кръсти
с напалма на родената наслада...
Искрицата в очите ти - огниво,
разпукало изсъхналите страсти -
жаравен дъх на устните, открило
и овъглило времето на расти...
да стъква във душите ни пожари
и да топи в прегърнатото лято
смолите на въздъхналата вяра,
събудена сред лоното си свято...
и да бумти в коминчето от щастие
димът, открил под топлата ни стряха
любовното, връхлитащо причастие,
с което две усмивки полетяха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
