Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19.02.2006 г., 15:35 ч.

Оголената зима си отива 

  Поезия
841 0 2
Оголената зима си отива
с парчета кал по мокрaтa земя.
Отива си ,не ми е тъжно.
Изтече времето и затова,
сега с последни сили
си тръгва стара,уморена.
Отива си.Нека си отива.
Пристига нетърпелива пролетта.
Тя иде  нова, пременена,
невяста млада натъкмена.
С ухание на сини теменуги
със дъх на слънце и трева
и звън на празнични камбани.
Да дойде тя.
Ще пеят птички във гората,
ще ръсне първата роса.
Нали съм раннобудна,
ще я посрещна първа
да ме прегърне,
надеждата да върне.
Дано по скоро дойде .
Дано не се  забави .

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??