19 feb 2006, 15:35

Оголената зима си отива

  Poesía
1K 0 2
Оголената зима си отива
с парчета кал по мокрaтa земя.
Отива си ,не ми е тъжно.
Изтече времето и затова,
сега с последни сили
си тръгва стара,уморена.
Отива си.Нека си отива.
Пристига нетърпелива пролетта.
Тя иде  нова, пременена,
невяста млада натъкмена.
С ухание на сини теменуги
със дъх на слънце и трева
и звън на празнични камбани.
Да дойде тя.
Ще пеят птички във гората,
ще ръсне първата роса.
Нали съм раннобудна,
ще я посрещна първа
да ме прегърне,
надеждата да върне.
Дано по скоро дойде .
Дано не се  забави .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...