Оголената зима си отива

19 feb 2006, 15:35

Poesía

924 0 2

Оголената зима си отива
с парчета кал по мокрaтa земя.
Отива си ,не ми е тъжно.
Изтече времето и затова,
сега с последни сили
си тръгва стара,уморена.
Отива си.Нека си отива.
Пристига нетърпелива пролетта.
Тя иде нова, пременена,
невяста млада натъкмена.
С ухание на сини теменуги
със дъх на слънце и трева ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оголената зима си отива

Искате да прочетете повече?

Propuestas