Ограбен
Ограбен си - без чувства, без любов...
До теб жена щастлива не застава,
дори на всичко да си ти готов -
тегобата над тебе си остава...
Проклет си, може би, от зла жена...
Вземала е сърцето и живеца,
оставила е тялото, със клетвата една -
по-мъртъв да си даже от мъртвеца...
Оставила е белези и празнота,
там дето обич имало е, и копнежи,
сега си просто хлопаща врата,
проскърцваща след клетвени бъртвежи...
И който покрай тебе мине - те затръшва,
защото вижда пропастта как зей
и никоя на прага ти не стъпва,
отровата на клетвата да не разлей...
Оставила е крадлата във теб -
омраза, безразличие, покруса...
Така за ада купила ти е билет,
към собствения ти живот - погнуса...
За теб ще съм чистилище сега...
при мен е изворът на чувствата горещи,
не падай жалък в моите крака,
покаян идвай, да запалим свещи...
Във храма на обречените влез,
откраднатата обич си вземи обратно,
а после на земята кротко слез -
там връща се любов, стократно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
