anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
25.04.2012 г., 18:13 ч.

Огън 

  Поезия
447 0 3

ОГЪН

 

Хубава бях, аз бях тогава млада.

Безкраен и голям, но целият за мене бе света.

Гореше в мене огън като клада -

обичах аз и носеше ме на крилете радостта.

 

Аз пак обичам, макар и не млада,

и неугасващ, и силен пак огънят във мен гори,

но той сега е огнена жарава

и топли ме като слънчицето във есенните дни.

 

Тоз огън тъй на всички ни е нужен,

без него пуст и студен, и нерадостен ще е света.

Красив е като залез теменужен

и топли ни, и свиден е, и е човешка доброта.

 

Обич към майка,  деца и към близки,

към всяко живо беззащитно на земята същество.

Прави ни човеци, от страсти низки

пази ни, това кротко огънче, но тъй велико то.

 

И теб аз обичам с обич такава,

моя опора, надежда, от съдбата ми подарен.

Само огънят от кротка жарава

може да те стопли в студения късносенен ден.

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??