Огън
ОГЪН
Хубава бях, аз бях тогава млада.
Безкраен и голям, но целият за мене бе света.
Гореше в мене огън като клада -
обичах аз и носеше ме на крилете радостта.
Аз пак обичам, макар и не млада,
и неугасващ, и силен пак огънят във мен гори,
но той сега е огнена жарава
и топли ме като слънчицето във есенните дни.
Тоз огън тъй на всички ни е нужен,
без него пуст и студен, и нерадостен ще е света.
Красив е като залез теменужен
и топли ни, и свиден е, и е човешка доброта.
Обич към майка, деца и към близки,
към всяко живо беззащитно на земята същество.
Прави ни човеци, от страсти низки
пази ни, това кротко огънче, но тъй велико то.
И теб аз обичам с обич такава,
моя опора, надежда, от съдбата ми подарен.
Само огънят от кротка жарава
може да те стопли в студения късносенен ден.
© Анка Келешева All rights reserved.
