Усещам празнота-
без тебе тъжно е сега.
Не ме оставяй под дъжда!
Сълзите си не ще сдържа.

Ела и прегърни ме!
Сълза едничка пророни!
Кажи “Обичам те!” и целуни ме,
макар че после ще боли.

През огъня за теб ще мина,
ще преплувам и сълза.
Да те забравя-немислимо!
Изгарям в гаснеща тъга.

Аз молех те,но ти не ме разбра!
Сега и пътищата се разделят,
остават две преплетени сърца
да страдат и да стенат.

Аз плачех,но не ме видя!
Сълзите стичаха се бавно,
със тях изгасна плавно
и пламъкът на любовта.

Премина,даже спомен не остави
и днес в сърцето ми бледнееш.
Помня само залеза и...
“Изгори,за да светиш!”