17 июл. 2006 г., 10:50

Огън

901 0 0

Усещам празнота-
без тебе тъжно е сега.
Не ме оставяй под дъжда!
Сълзите си не ще сдържа.

Ела и прегърни ме!
Сълза едничка пророни!
Кажи “Обичам те!” и целуни ме,
макар че после ще боли.

През огъня за теб ще мина,
ще преплувам и сълза.
Да те забравя-немислимо!
Изгарям в гаснеща тъга.

Аз молех те,но ти не ме разбра!
Сега и пътищата се разделят,
остават две преплетени сърца
да страдат и да стенат.

Аз плачех,но не ме видя!
Сълзите стичаха се бавно,
със тях изгасна плавно
и пламъкът на любовта.

Премина,даже спомен не остави
и днес в сърцето ми бледнееш.
Помня само залеза и...
“Изгори,за да светиш!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...