25.08.2010 г., 22:31

Огънят

658 0 5

Изгарят старите греди,

планетата на миналото

поддържали и пазили

И светлото, и тъмното -

оковите се счупиха,

вървете си,

зад вас е огън

Ако останете,

ще ви приеме в себе си

Аз няма да съм тук -

нов свят си построих

Със себе си го храних,

с мойте чувства

жаждите му утолих

Днес се събудих

и разбрах -

сега е ред на огъня

Аз казах своето

и огънят

се появи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Поздрави!
  • Хмммм... верно че е дюс червена калинка Но ми харесва... едно бързо сбогуване на един дъх
  • Ами липсват ми, да, като се има предвид, че всичко друго си е налично.
  • Ти ми кажи - ти ги търсиш..
  • Какво им има на точките?

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...